Протестът ни изненада. С неговата масовост, с неговия развой, мен лично ме изненада най-вече с въпросите, които най-накрая се повдигнаха на дневен ред в обществото. Сега, когато събитията утихват, е редно да направим оценка на това явление и да си изведем поуките от него.

Глобално погледнато, считам, че това, което се случи, беше положително и прогресивно за нашето общество. Благодарение на протестите се казаха много истини, повдигнаха се съществени въпроси и то на висок глас. Малцина ще са тези, които ще възразят срещу основателността на следните твърдения:

1. В България е налице срастване на мафиотски и олигархично-икономически структури с властта. Дори се погна конкретно групировката ТИМ, за която, не без основание, се твърди, че е една от основните олигархични структури в България.

2. Демокрацията не функционира, налице е фасадна такава – създава се илюзия за избор, изкривява се представителността, политическата корупция се възпроизвежда, независимо от лицата. Повдигна се въпросът за РЕФОРМАТА на политическата система (например - тази).   

3. Енергетиката е икономическият отрасъл, в който са най-големите схеми за източване на държавата и гражданите. Протестиращите зададоха въпроса – защо са толкова големи сметките за ток?

4. Монополите, картелите и, като цяло, липсата на адекватна конкурентна среда у нас източват потребителите, пречат и на бизнеса. Мобилните оператори, Лукойл и други са основен трън в очите на обществото, но не само те тровят конкуренцията.

На този фон, твърдения, че протестите отвличат вниманието на обществото от важни теми от дневния му ред, звучат нелепо.

Изненадаха ме, но не съвсем, и някои отрицателни факти и явления.

Граждансата интелигенция не зае активна позиция, сякаш обидена на своя народ. И тя, донякъде, има право, защото неуспешно го призоваваше да протестира, да защити правата си, да подкрепи нейните идеи за промени по конкретни въпроси. На всичко това гражданите отговаряха с апатия и незаинтересованост. Те не се интересуват от обществените проблеми, не четат програмите на политическите партии, гласуват емоционално, не контролират властта ежедневно, четат жълти вестници, слушат чалга... Не трябваше да дойдат космически сметки за ток, за да се сетят всички, че нещо не е наред. Нито Пламен трябваше да се самозапали във Варна, за да скочат всички срещу мафията. Апатията позволява и на политическите партии да манипулират протестите. Ако имаше будно и масово гражданско общество, щяха ли да могат партиите с мизерния си членски актив да повлияят на някое протестно движение?

Oтсъствието на гражданската интелигенция обаче направи така, че манипулациите и всякакви опити за яхване на протестите процъфтяваха. Страхът и съмнението доминираха, а политически играчи и медиите на олигархията всячески се опитваха да дърпат баницата към себе си и да всеят раздори. Оказа се, че само партийно мотивирания интелектуален елит разпозна в гражданското движение „гориво“ за своите властови интереси, но от демократична куртоазия само подмолно намигваше на протестиращите по един или друг начин. Стигна се дотам под влияние на радикални елементи в 21 век опасността от диктатура да стане реална!

Ето затова граждансата интелигенция беше призвана да поведе народното недоволство. Трябваше да поеме своята отговорност, да формулира бързо разумни искания, които да решат повдигнатите от гражданите въпроси. Поне да бяха казали по една добра дума за протестите, да противодействат на манипулациите, а не да се подиграват и ехидничат по адрес на някои наистина абсурдни предложения на тълпата, които услужливо се появиха из медиите.

В обобщение, може да се каже, че гражданите правилно идентифицираха проблемите, но не можаха да родят веднага адекватни решения и предложения. Те трябваше да бъдат формулирани от интелигенцията, която обаче зае пасивна позиция.

"Умът на нацията" абдикира, но сега може да се реваншира с разумност – като прецени в широкия прогресивен контекст протестите и не позволи гражданската енергия да се насочи в деструктивна посока. Може да даде положителна оценка на събитията, а гражданите да не забравят какво е било и че демокрацията е свобода, но и отговорност. Трябва да се противодейства на опитите да се омаловажат самоорганизираните протести чрез компрометиране на техните организатори. Трябва да се осъзнае, че не отделни личности вдигнаха гражданите на бунт, а условията, в които живеят.

Днес трябва да си дадем сметка, че непосредствената цел на тези протести беше да се приемат някои важни промени, които да решат, макар и не изцяло, повдигнатите от протестиращите въпроси. За съжаление, политическият картел побърза да блокира работата на Парламента, с което да избяга от отговорност, да убие акумулираната енергия и да предотврати шансовете за реформи на този етап.

Същевременно, тези дни президентът Плевнелиев трябва с указ да разпусне Парламента и да назначи служебно правителство. Каквото и да си говорим, той остана последната институция в държавата в момента. Разумната позиция днес е протестиращите да обединят исканията си  в своя окончателен и разумен вариант, да ги връчат на Президента и да го оставят да се опита да направи нещо. Да спрат протестите, за да може служебното правителтво да работи на спокойствие, да се проведат едни нормални избори и да видим държавните институции какво могат да направят.

А, ако обществото не види положителна промяна и решение на проблемите си, всеки ще си носи отговорността.